Вярвам, че един ден, българския народ ще се върне към корените си. Тези 7 000 г. Праистория са по-голямата, а може би и по-добрата част от неговото съществуване. Огромно част от него никога не е напускала тези земи, нито пък е пристигала в тях...”“- Тъжната гледка, която разкрива днес славната някога река Марица, сочи недвусмислено, че не е далеч деня, когато този символ ще се превърне в един отминал и потънал в забрава спомен. Това е останало от водата, която в далечни времена е "населявала " цялата Тракийска низина. В нея ще бъде окончателно погребана и една славна древна цивилизация, тази на предците ни. Връзката ни с тях и без друго бе строго дирижирана. Потъването на тази митична "Тракийска Атлантида" отвори път за безброй спекулации спрямо най-древната цивилизация в Европа. Никой не посмя да я припознае. Така учудващо за здравия разум траките се оказаха народ без Родина. "Появили се неизвестно откъде, населявали огромни територии, били най-големият народ след индийците и после... кротко се изпарили ", "изчезнали "?! Колко нездрав, черен хумор има в тези твърдения. След 700 години римска практика "разделяй и владей ", начиная от тъмните 6-9 векове, върху руините на тази древна цивилизация се пръкнаха повече от десетина млади нации, сред тях и българската. Е, (нищо ново под слънцето) и се заеха да си поделят общото минало, което вечно ще ги скарва - наскоро наши учени сътвориха концепция, която роди твърдението, че "България отвсякъде граничи със себе си ". Ако решим да продължим това твърдение следва да кажем, че българския народ се състои от траки, траки и траки. Едни траки наричаме коренното население, други траки - население, което се завръща в своята Прародина, а на трети траки им викаме славяни, защото както траки не значи нищо повече от опит за обобщение, така и славяни е същия, само че осъвременен опит...Да се върнем към Прародината на тези траки и да се опитаме да възкресим тяхната история в Поречието на Марица, което отдавна е загубило своето значение на най-удобния и лесен път, свързващ Европа с Азия.Само геолози и учени люде ще знаят, че долината на Марица в миналото е играла роля аналогична на Двуречието, Нил и неговия северен антипод Дунав. Последната река има подобно съществуване. И там много страни, всяка със свои интереси, успешно загърбват уникално културно наследство, не умеейки да го поделят помежду си от страх да не стигнат... до общия извор. По подобен начин в долината на Марица спи изначално минало - зората на европейската цивилизация. В сърцето й лежи любимият Пловдив, скрил в недрата си всички праисторически и исторически епохи. Затиснат от глупави проблеми, градът е на път да се прости със своето минало. И вече се прощава. От неговата изначална древност са останали едва няколко хиляди артефакта, сериозно скрити във фондовете на "бившия " Археологически музей. Защо бившият ? - повече от 20-ина години той практически не съществува. Как и защо се стигна дотук ?Погледнем ли към "вътрешните " долини на Лоара или Рейн например, ще видим изследователи, горди да имат такъв извор за проучване - въпросните долини отдавна са предмет за изучаване на човешкия прогрес, на културното наследство. Тук за Дунав и още повече за Марица са виновни единствено мистично изчезналите от картата на Европа, траки. Тези, които носят в себе си "утробата " на тази Тракийска Атлантида, отказват да ги припознаят, другите се чудят как да ги преименуват. И ако Поречието на Дунав със сигурност е срещнало митичните траки с други протоевропейски народи, то Марица има по-драматична и нерадостна съдба. Тя просто е била отвоювана от местното тракийско население. Сред нейното Поречие, сравнимо с това на Лоара, Пловдив действително е бил перла, при това най-старата, най-ценната. Буйната, плавателна в миналото река се е образувала, когато водите на огромното езеро, покриващо тракийската низина, пробили път сред планините и родили... Поречието на Марица. Спомен от тези времена е и първото име на града - Пулпудева, което проф. Кирил Влахов безпогрешно превежда като Град при езерото, Езерен град. Първичният Пловдив бе открит и очертан от праисторика ст.н.с. Петър Детев около Трихълмието, в посока към "Лаута ". За съжаление това до днес остана непубликувано. Противно на романтичната, но твърде наивна идея, основаването на Пловдив не е свързано с любимото на всички пловдивчани Трихълмие, летоброенето му не започва нито с Евмолпия, нито с Тримонциум, дори не с Филипополис. Защото Трихълмието разказва с пълна сила за античната история, но носи в себе си само един енеолитен опит, твърде малко за праисторията на града. Защото Пловдив е с над 8000 годишна история, а гаданията кога (?!) се превърнал от селище в град са вътре, а не вън от историята на неговато съществуване. Защото чуждоземните критерии не са създадени, за да работят с такава древност. Защото Пулпудева съдържа в себе си Тримонциум, Евмолпия, Филипополис, а не обратното. Тракийският град Пулпудева възниква, когато местните обитатели от 4-те праисторически селища, сами сменят своя модус вивенди и решават да построят заедно своя град. Съгласен съм, че тази хипотеза смущава - как така първото име на града ще е При езерото, Езерен град. Та къде е това езеро ? Някога имало ли е езеро, естествено езеро в Пловдив ? Къде е било то ? Защо нищо не знаем за него? Избрах най-обикновения път за това пътешествие назад в далечното минало. Ето имената на старите махали на Пловдив, останали ни от турско време. "Кумру гьол " махала (езеро на гургулиците) е започвала от Католическата махала до кв. "Лаута ", където се е намирало едно от постоянните тракийски праисторически селища "Ясътепе ", още едно - аГъол ''махала - в началото на Асеновградското шосе... Така че "гъолища " в Пловдив доскоро съвсем не липсвали. И пак питаме: къде е това изпарило се езеро ? Сведенията от по-древни времена, достигнали до нас сочат, че Марица, многократно по-пълноводна и буйна от днешната, опасвала Трихълмието. Трудно ли е да се досетим, че дори днес едно такова корито, продължаващо по тогавашното течение, пак би направило езеро от махалите, които и до ден днешен лежат значително под нивото на терена. Какви са били размерите на това езеро ?А спомня ли си някой за Белащенската река, която идвала откъм Родопите покрай "Лаута ", за да се влее в (езерото на) Марица. И до брега на която възникнало през късния неолит и просъществувало с хилядолетия, току до днес, праисторическото селище “Ясътепе” в кв. “Лаута”. Иначе и преди и в бъдеще, при случайни разкопки-изкопи за новостроящи се здания, около сегашния бул. "Мария-Луиза ", около бившата баня "Здравец " и т.н., ще копаем пясък от бреговете на езерото, колективни находки от съдове, различни праисторически предмети, инструменти за производство и отбрана или откраднатия шлем-маска...Така че, нека преди да се потопим в пълна и окончателна забрава, сами си позволим да се порадваме с останалите българи на славните страници, написани с труда, кръвта, сълзите и таланта на местното население от Поречието на Марица!”“Гр. Пловдив, кв. „Лаута". До десния бряг на р. Белащенска имаше праисторическо селище, известно под името " Ясътепе"с диаметър при основата 150 ми височина около 4 м. То бе изцяло разкопано и проучено, с изключение на някои части в периферията, 6 продължение на 14 лета. Селището е възникнало върху изгорена гора, към края на късния неолит, съществувало е през каменномедната епоха и е било напуснато през първата четвърт на бронзовата епоха. През късния неолит селището е било трикратно изгаряно/ възстановявано, през каменномедната епоха - шест пъти, а през бронзовата - само веднъж. Към това, следва да изтъкнем, че терасата върху която е построено е ниска и много често водите на Белащенската река при наводнения са го заливали. При такива случаи населението на селището е живяло временно в близката околност (мястото на временното и поселение е също локализирано), а между слоевете са насложени глинесто-пясъчливи наноси. Този факт изяснява периодическите прекъсвания (хиатуси) на развитието в енеолитната стратиграфия на селището. По време на разкопките, в къснонеолитния културен пласт, открихме четири паянтово-глинобитни жилища със сламени покриви, правоъгълни основи и две или повече помещения, както и четири едноделни паянтови енеолитни сгради. Върху подовете на къснонеолитните жилища открихме пещи, огнища, ръчни мелници, хавани, зърнохранилища, глинени съдове, инструменти на труда, направени от камък, кости и рога, както и други предмети от домашния инвентар. В строежа на жилищата, начина на обзавеждането им и домашния инвентар на къснонеолитното и енеолитно население има приемственост, от което се вижда, че носителите на тези две култури са били различни поколения на еднородно население от източносредиземноморската раса.През римското владичество старото селище попаднало в обсега на селище от новото време. Открити са следи от светилище и оброчни плочки на тракийския конник и нимфите. Впоследствие на това място са живели славяни. За това свидетелствуват откритите осем славянски огнища със славянска керамика, костени шила и кости от овце и свине. За трети път селището попада в обсега на старобългарско селище през 10-12 век Открити са подове на жилища със старобългарски глинени съдове, пещи, една желязна брадва и други предмети.”Петър Детев